Какво е убеждаваща комуникация и как да я използваме

Какво е убеждаваща комуникация и как да я използваме

Определянето на понятието „убеждаваща комуникация” следва определението на редовното понятие „комуникация”. Доколко убеждението е възможно поради възможност на комуникацията, убеждаващата комуникация ще се свърже с отговорите на въпросите: какво е убеждаваща комуникация, и чий предмет на изследване е тя?       Съвременните теоретически разработки свързват комуникацията с общуването – с онова междинно звено между човешката практика

Определянето на понятието „убеждаваща комуникация” следва определението на редовното понятие „комуникация”. Доколко убеждението е възможно поради възможност на комуникацията, убеждаващата комуникация ще се свърже с отговорите на въпросите: какво е убеждаваща комуникация, и чий предмет на изследване е тя?

      Съвременните теоретически разработки свързват комуникацията с общуването – с онова междинно звено между човешката практика и мисленето, в което мисълта се обективира, а практиката се обяснява. Съвременните теории на комуникацията тръгват от социалната психология, етика, естетика, теория на рекламата, теория на масовата комуникация, културните и философските изследвания.

     Според редица автори комуникацията е общуване, схванато като духовен процес, чиято същност е обмен на социална информация.

          По прецизно е схващането, което различава комуникацията от общуването, тъй като то обхваща цялата човешка дейност, а комуникацията се определя по тясно като процес на предаване на съобщения от източника на информация към получателя с различни средства.

      Теорията на комуникацията в своето най-ранно развитие е свързана с произведенията „Обществено мнение”, „ Наука и здрав разум”.

 Следователно определението за комуникация се групира по следните начини: определения, които подчертават „споделянето”; определения, които подчертават интенсионалния ефект; определения, които включват всякакво влияние или реакция с или без намерение.

    Най-общо моделът на комуникационната ситуация се гради върху отношението на четири основни елемента – инициатор, канал, шум, адресант.

     Комуникацията може и да се разглежда като обмен на духовна информация със социална значимост за индивида и групи, свързани с езика, отразяващи реални отношения т.е. действителни в процес на общуване. Всички тези характеристики се разглеждат откъм средствата за общуване и се отнасят към тях като съдържание към форма на контекста на тяхното единство. Тъй  като  комуникацията носи родови белези на общуването, то при употребата на термина  „убеждаващо общуване”  вместо   „убеждаваща комуникация” няма се в предвид нещо различно, а комуникацията, разбирана като вид общуване, и като отражение на реалния вид на процеса на общуване.  Съответно при общия модел на комуникационната ситуация на убеждаване няма да се различават комуникатора от говорителя, говорителя и слушателя, ще ги разглеждаме като субекти на отношението, а самото убеждаване ще го разглеждаме с идеята за неравнопоставеност по отношение на социалната информация, отношението към нея и действията, заложени в инвенцията на съобщението. От голямо значение е самото съобщение като посредник и определящ фактор в комуникационната ситуация на убеждаване или „ реторическа ситуация”. Комуникацията най-общо се третира като процес на обмен на информация със социална значимост. Това е традиция, водеща началото си от етимологичното тълкуване на латинския термин communication като се определя комуникацията като трактовка по предаване на социална вербална информация, която е преносима на големи разстояния и позволява едновременно участие на повече лица.

Източник: Анализи и новини – ПСС.БГ

Най-популярни